16 апр. 2008 г., 12:29

Пролет край Садово

639 0 5

 

Така е плътен въздухът с любов,
че сякаш лепне.

Ухае пролетната нощ 

на люляци.

 

Със цветове,
по-чисти от целувки,
мечтаят вишните за влюбен шепот.

С нетърпелива,

търсеща ръка,
облазва тръпнещата пазва

вятърът,
и с длан отмята меките коси -
да слязат във зениците звездите!

Войникът бавно
крачеше край поста
и мислеше за хубави момичета:

"Къде са те,
с кого прекарват нощите?"

По стаите на парк хотелите,
по паркинги,
в кабините на ТИР-ове -
за десет долара
или за двайсет марки -
лежат в прегръдките на чужденците!

                                                  1982.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В стихът сплел си лек размисъл ..., а святото и силно чувство как ли е ?

    Поздрав, хареса ми !
  • Ангар, наистина съм впечатлена - толкова си актуален!!!
    Много, много ми хареса!!!
    Страхотен стих!!!
    Благодаря ти!
  • Страхотен стих!Поздрави, Ангар!
  • Закова ме...как започна и как свърши...
    все едно днес сутринта си го писал...!
    ...четвърт век оттогава...изумена съм...
    с много обич, Ангар...
  • Хубаво стихотворение, но за съжаление реалността и сега не се е
    променила!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...