Пролет край Садово
Така е плътен въздухът с любов,
че сякаш лепне.
Ухае пролетната нощ
на люляци.
Със цветове,
по-чисти от целувки,
мечтаят вишните за влюбен шепот.
С нетърпелива,
търсеща ръка,
облазва тръпнещата пазва
вятърът,
и с длан отмята меките коси -
да слязат във зениците звездите!
Войникът бавно
крачеше край поста
и мислеше за хубави момичета:
"Къде са те,
с кого прекарват нощите?"
По стаите на парк хотелите,
по паркинги,
в кабините на ТИР-ове -
за десет долара
или за двайсет марки -
лежат в прегръдките на чужденците!
1982.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
