16 abr 2008, 12:29

Пролет край Садово 

  Poesía » Otra
496 0 5

 

Така е плътен въздухът с любов,
че сякаш лепне.

Ухае пролетната нощ 

на люляци.

 

Със цветове,
по-чисти от целувки,
мечтаят вишните за влюбен шепот.

С нетърпелива,

търсеща ръка,
облазва тръпнещата пазва

вятърът,
и с длан отмята меките коси -
да слязат във зениците звездите!

Войникът бавно
крачеше край поста
и мислеше за хубави момичета:

"Къде са те,
с кого прекарват нощите?"

По стаите на парк хотелите,
по паркинги,
в кабините на ТИР-ове -
за десет долара
или за двайсет марки -
лежат в прегръдките на чужденците!

                                                  1982.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В стихът сплел си лек размисъл ..., а святото и силно чувство как ли е ?

    Поздрав, хареса ми !
  • Ангар, наистина съм впечатлена - толкова си актуален!!!
    Много, много ми хареса!!!
    Страхотен стих!!!
    Благодаря ти!
  • Страхотен стих!Поздрави, Ангар!
  • Закова ме...как започна и как свърши...
    все едно днес сутринта си го писал...!
    ...четвърт век оттогава...изумена съм...
    с много обич, Ангар...
  • Хубаво стихотворение, но за съжаление реалността и сега не се е
    променила!
Propuestas
: ??:??