Пролет моя
Ръцете ти - копринени дантели,
обвиват деликатно моя врат,
лицата си едва допрели,
упоявам се от твоя аромат.
Ухаеш ми на ранна пролет,
по лице ти - цъфнали цветя,
смеят ми се и ме молят,
с устни да ги набера.
И аз ги галя, нежно ги докосвам,
те срамежливо се прикриват със листа,
от красотата твоя пак се омагьосвам,
ти носиш на душа ми пролетта.
Южняк повява от косите,
пръска ги по моето лице,
сърцето рита лудо във гърдите,
от сладка радост ще умре.
Във прегръдките ти всичко се възражда,
събужда се от красотата твоя,
за любов отново се прераждам,
ти прекрасна, пролет моя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
Щастие желая!
