20 февр. 2007 г., 15:11

Пролет моя

836 0 9

 

 

Ръцете ти - копринени дантели,

обвиват деликатно моя врат,

лицата си едва допрели,

упоявам се от твоя аромат.

 

Ухаеш ми на ранна пролет,

по лице ти - цъфнали цветя,

смеят ми се и ме молят,

с устни да ги набера.

 

И аз ги галя, нежно ги докосвам,

те срамежливо се прикриват със листа,

от красотата твоя пак се омагьосвам,

ти носиш на душа ми пролетта.

 

Южняк повява от косите,

пръска ги по моето лице,

сърцето рита лудо във гърдите,

от сладка радост ще умре.

 

Във прегръдките ти всичко се възражда,

събужда се от красотата твоя,

за любов отново се прераждам,

ти прекрасна, пролет моя.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....