3 сент. 2024 г., 14:00

Пролет отвътре

432 1 0

 

Утрото се буди, 
с него ставаш ех, и ти,
Сънят нейде се изгуби,
разтворен сред слънчеви лъчи!

 

Но чудя се дали сънувам,
толкоз си желана ти,
буден съм, ала бленувам,
за твойте хубави очи!

 

И кафето пиеш си навярно,
на терасата със изглед към безкрая,
всяка глъдка е блаженство,
а аз за тебе пак мечтая!

 

За целувките ти, меко кадифе, 
за ръцете ти - коприна,
за онзи поглед на дете, 
за сърцето ти, което ума ми някак спира!...

 

Утрото настъпи,
пролет в душата ми напъпи!
И мечтая си сега 
за теб, най- желаната жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...