Пролет отвътре

Утрото се буди, 
с него ставаш ех, и ти,
Сънят нейде се изгуби,
разтворен сред слънчеви лъчи!

Но чудя се дали сънувам,
толкоз си желана ти,
буден съм, ала бленувам,
за твойте хубави очи!

И кафето пиеш си навярно,
на терасата със изглед към безкрая,
всяка глъдка е блаженство,
а аз за тебе пак мечтая!

За целувките ти, меко кадифе, 
за ръцете ти - коприна,
за онзи поглед на дете, 
за сърцето ти, което ума ми някак спира!...

Утрото настъпи,
пролет в душата ми напъпи!
И мечтая си сега 
за теб, най- желаната жена!