24 мар. 2015 г., 20:40

Пролет се ражда

1.3K 0 10

Тихо е...
Само Вятърът пее в клоните голи...
Тихо е...
Дъждът,
често прави на сцената кратки гастроли...
Тихо е...
Кокиче срамежливо подава главичка...
Озърта се...
до където стига му взора...
Тихо е...
Толкова тихо,
че можеш да чуеш,
как покълва тревата на двора...
Тихо е...
Но скоро отново ще цъфнат дръвчетата!
Тихо...
ще се усмихнат слънчево в лехата лалетата!
Как ще е тихо? Чуйте!
Пеят вече първите пролетни птички!
Скоро във хора
с жужене ще се включат работливи пчелички!
Как ще е тихо?
Минзухарите сякаш си шепнат някаква тайна...
Тихо...
Чуйте ги... те шепнат, че Пролет отново се ражда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • едно малко пролетно поетично вълшебство..
    Браво, Ирен...
  • Честит празник, Кети! Честит празник и Миночка! Благодя, че минахте и коментирахте!
  • Честит празник с този прекрасен стих!
  • Как ми харесва тази пролетна тишина,в която се ражда живота и обогатява с всяко присъствие света!Поздрав!
  • Благодаря, Дани, Руми! Честито и на вас.
    Блага вест да ви настигне скоро
    и късметът да върви с вас без никаква умора!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...