12 мая 2014 г., 00:39

Пролет в BigFarm

950 0 4

Баба зима си замина.

Даде път на пролетта.
Фермите се украсиха
с пъстри пролетни цветя.

Крави радостно мучат,
прасенца мънички грухтят,
петльо гордо вири гребен
кокошките в захлас го гледат.

Омагьосано едно дърво
оглежда се във езеро.
Барбекю за пикника извива
весел дим и ни разсмива.

В ресторанта пролетта
отби се тайно и избра
сладолед, бадеми, марципан
и из фермите запя.

Маслини, ябълки, череши
със цвят отрупа щедро тя,
полъхна с нежните си шепи,
реколта здрава обеща.

На всяка ферма пролетта
раздава щедро красота,
а на работещите в тях
в сърцата влага своя смях.

В душите засиява радост,
всички тук сме вечно млади,
работим, пеем и играем
едно сме всички тук го знаем.

 

 

Написано на 20.03.2014, 22:07

посветено на играта BigFarm

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Крави радостно мучат,
    прасенца мънички грухтят

    Без никакви лоши чувства, това е много смешно и ме развесели наистина!
  • Аз ти благодаря, че си разбран човек (: Светлина и мир!
  • Стихчетата са много лични и няма значение кой как ги разбира. Играя една чудесна игра. Забавлявам се в свободното си време. Стихчетата са посветени именно на тази красива игра бигФарм Публикувам ги, за да не ги изгубя някъде и не търся одобрение Благодаря все пак за критиката
  • поезията би трябвало да е сериозно нещо, в което се влага душа, нещо лично... нищо лично, просто не разбирам смисъла от писане на такива неща, поезията не би трябвало да е свободно време... Споделям искреното си мнение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...