25 мар. 2018 г., 18:28

Пролет зимна

840 0 0

Пролетта прелитна като птичка над българския небосклон,

но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.

Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,

в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.

 

Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен.

Птичката като затворник в Алкатраз, обречена на плен.

Затворена вратичката й към спасение, от хората коварни.

Те времето все хокат, ала самите те са подли, арогантни.

 

Защото всичко за власт и за пари, все да се направи.

Времето променят, но все хокат го и мислят се за прави

Замислят ли се, че виновните – това сме ние,

ала обвиняваме времето и чакаме природата ни да изгние.

 

Щъркелът е кацнал пак на клона тънък, заледен, и все трепери.

Чака слънцето отново своите лъчи красиви да постели,

върху земята, обгърната в дебела бяла пелерина,

да излекува природата, болна от ангина.

 

Клонът – тънък, пропукан и в безнадеждност обледен,

топлината рано или късно ще го разголи, разтопи.

Ще се счупи, оставяйки птичката във вечен на земята плен,

безуспешно опитваща се към небето синьо пак да полети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Едно стихотворение посветено на цялата трагедия с промяната на времето, която предизвиква страх, стрес и студ в много птици в България. Но това не е ново явление и ще става все по-зле, докато климата ни не се обърна на 90 градуса! За жалост всичко е в наши ръце, в ръцете на хората, които владеят света, но ръцете им са заети с това да броят пари, пари не толкова чисти, колкото са душите на всички тези създания принудени да мръзнат в нетипичната за България и други страни Пролет зимна!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...