Пролетен дъжд
Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми,
и беляза деня ми
с водопадно красиви мечти.
Сивотата съблече и до мокро нарече,
моят път по вода да върви…
Плисна в медено менче и в късмет ми се врече,
сякаш лудия свят укроти…
А когато се сгуши под стрехата на суша,
лунен танц се роди…
И звезди
заваляха сатенено ( даже малко без време).
Аз отново с дъжда заживях,
като спомен от лято,
като птица от ято…
И отново смеха ти видях…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
