20 мар. 2024 г., 05:35

Пролетен кълн 

  Поэзия » Любовная
5.0 (4)
233 2 4
ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното.
Щом наяве не може да имаме
безпределните Божи селения,
да оставим сърцата безименни,
да забравим как другият стенал е.
Нека сянка остана – неведома,
сякаш вятър сред люляка шушнал е.
Тази нощ е навярно последната – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »