Пролетен кълн
ПРОЛЕТЕН КЪЛН
Не посягай към моите сънища.
Те за мен са едничко убежище.
Любовта е най-вярната спътница,
ще те следва – дори в неизбежното.
Щом наяве не може да имаме
безпределните Божи селения,
да оставим сърцата безименни,
да забравим как другият стенал е.
Нека сянка остана – неведома,
сякаш вятър сред люляка шушнал е.
Тази нощ е навярно последната –
да сме заедно? – шанса пропуснахме.
Аз когато сънувам, съм ничия –
по-сама от авлига след полет.
В своя кратък летеж съм обичала –
то ще стигне за бъдната пролет.
© Валентина Йотова All rights reserved.
