РосиДимова (Росица Димова)
103 4562
7 апр. 2021 г., 19:31

Пролетен спомен 

  Поэзия » Пейзажная
1020 6 15

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.

С пораснали крачета
гази, по зелената трева.
Под ризата нашепва,
все още детската душа.

Щъркели долитат пак,
бъдеще на покрива градят.
Славеи опъват трели,
нейде в горсия шубрак.

Коси разплита пролетта.
Събужда се от сън полето,
заспало тихо под снега,
завивката отмята леко.

Появява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
Едно пораснало дете
търси детския си смях.

© Росица Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 🙂Благодаря, мила! Сега само ми нашепва туй дете в мен, но скоро ще се събуди! ❤❤❤
  • Честичко го слушам! 🙂 Поздрав и за теб, Кирил!
  • Вслушвай се по-често в шепота на този магически вятър, той носи наистина най-красивите детски спомени! Поздравче!
  • Радвам се да ви видя тук Зиги, Иве, Ивита и Милена. Нека детското винаги се съхрани у вас, а на устните ви да цъфти детски смях. Благодаря ви!
  • "Едно пораснало дете
    търси детския си смях."
  • Много мило и красиво, Роси! Детството е приютило всичко, което ни прави добри и към което се завръщаме, за да отпием сили. Прекрасно е това пътуване назад!
    Благодаря ти!💗
  • Роси, хареса ми! Присъединявам се към всички коментирали по-долу. И Зиги е особено прав - детето е в нас. Винаги! Просто понякога хората искат или пък животът ги кара да забравят и да изгубват детето в себе си, за съжаление...А детето в мен живее и всеки ден си правим компания, страхотен приятел е
  • Роси, красив и нежен стих, наистина! А за детето - всеки го има. Дефакто душата не остарява, ние само се караме да се държим като възрастни... детето си е там. Някой път стъпи нарочно в някоя локва или се повъргаляй в снега на някоя горска поляна, или дори само съзерцавай наоколо сякаш за първи път го виждаш... и я, виж, детето се появило! Поздравления за прекрасния стих! 😊
  • Благодаря, Скити! ❤
  • Запази си го това дете, Роси! Много често то ни напомня, че сме истински и живи! И аз като Миночка ще кажа - много мило и нежно...
  • Така е, Стойчо! Във всеки се крие едно дете - в дяволитата усмивка, искриците в погледа или в душата.
  • Хубаво е, когато носим в себе си детското!
  • Понякога ни се иска да сме си деца,ама...това е положението!
  • 🙂 Нещо ме дърпа назад, тези дни! 🙂 Благодаря ти!
  • Много мило и нежно, Роси!
Предложения
: ??:??