Пролетен спомен
Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета
гази, по зелената трева.
Под ризата нашепва,
все още детската душа.
Щъркели долитат пак,
бъдеще на покрива градят.
Славеи опъват трели,
нейде в горсия шубрак.
Коси разплита пролетта.
Събужда се от сън полето,
заспало тихо под снега,
завивката отмята леко.
Появява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
Едно пораснало дете
търси детския си смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
