Пролетисимо

Поэзия » Пейзажная

1.1K 9 24

Камбанките на звезден смях

събудиха небето.

Отворило очи без страх,

то пролетно засвети.

Но облачната му брада

априлски дъжд измъти.

Сборичкаха се Не и Да

във локвите на пътя.

А после, проснал мокър дъх

на близките дървета,

Денят целуна своя връх,

закичен със пайети.

30.04.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Никакво отписване! Как можа да го кажеш, Иржи?! А настроението е такова, каквото си го направим. Започваме да си повтаряме като мантра: пролетисимо, пролетисимо и току виж, че станало точно такова! Важното е да вярваш!🌹
Прегръщам те с обич, миличка! ❤️

2020-06-05T22:59:11+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

И този стих съм пропуснала, и Рожден Ден, абе, все причини да ме отпишеш, Мария,но какво да правя, знаеш моите причини...нерадостни бяха! Затова пък твоето настроение в суперлатив- "Пролетисимо"! Дано все така да ти е!

2020-06-05T17:53:38+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Много радост ми донесе
в този мрачен ден!
Избуя в душата песен
и звучи у мен!

Благодаря ти, Яничко! ❤️ И на теб, Вале! ❤️

2020-05-21T15:51:45+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

2020-05-21T11:06:49+03:00
imperfect (Яна)

Може ли една пайета и за мен? Разкошно е! Звънко, живо, като изворче! Чух и смеха на звездите, видях и небето, понамокрих се под дъжда, а сега просто те аплодирам.

2020-05-21T11:01:16+03:00