Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада
априлски дъжд измъти.
Сборичкаха се Не и Да
във локвите на пътя.
А после, проснал мокър дъх
на близките дървета,
Денят целуна своя връх,
закичен със пайети.
30.04.2020
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Разкошно е! Звънко, живо, като изворче! Чух и смеха на звездите, видях и небето, понамокрих се под дъжда, а сега просто те аплодирам.argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
