Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада
априлски дъжд измъти.
Сборичкаха се Не и Да
във локвите на пътя.
А после, проснал мокър дъх
на близките дървета,
Денят целуна своя връх,
закичен със пайети.
30.04.2020
© Мария Панайотова All rights reserved.
Разкошно е! Звънко, живо, като изворче! Чух и смеха на звездите, видях и небето, понамокрих се под дъжда, а сега просто те аплодирам.paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
