2 янв. 2010 г., 14:21

Пролетна балада

714 0 1

Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Припяваха те тъжно пролетна балада...
Една мечта ли имаха... и вярваха ли в нея?
Една ли е жената, за която те живеят?
Блян един и допир нежен...
Глас дълбок, но и неверен...
Този глас баладата им приглуши...
Отне им капката надежда,
отне им сила и мечти...
И този глас дълбок и нежен
изчезна без следи...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Те вече не припяваха дори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Беленска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...