Jan 2, 2010, 2:21 PM

Пролетна балада

  Poetry » Love
712 0 1

Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Припяваха те тъжно пролетна балада...
Една мечта ли имаха... и вярваха ли в нея?
Една ли е жената, за която те живеят?
Блян един и допир нежен...
Глас дълбок, но и неверен...
Този глас баладата им приглуши...
Отне им капката надежда,
отне им сила и мечти...
И този глас дълбок и нежен
изчезна без следи...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Те вече не припяваха дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...