Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Припяваха те тъжно пролетна балада...
Една мечта ли имаха... и вярваха ли в нея?
Една ли е жената, за която те живеят?
Блян един и допир нежен...
Глас дълбок, но и неверен...
Този глас баладата им приглуши...
Отне им капката надежда, ...