Пролетна балада
Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Припяваха те тъжно пролетна балада...
Една мечта ли имаха... и вярваха ли в нея?
Една ли е жената, за която те живеят?
Блян един и допир нежен...
Глас дълбок, но и неверен...
Този глас баладата им приглуши...
Отне им капката надежда,
отне им сила и мечти...
И този глас дълбок и нежен
изчезна без следи...
Един човек ли беше... или бяха двама?
Те вече не припяваха дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Беленска Всички права запазени
