13 апр. 2007 г., 22:41

ПРОЛЕТНА КАРТИНА

3.9K 0 12
Разцъфтяват чувства и дървета.
Птичи смях в пространството ехти.
Слънцето затопля ветровете,
милващи събудени мечти...

Пчелното жужене не притихва,
кошнички разнасят щедростта...
Цъфнали цветята се усмихват,
та нали са герб на любовта!...

Пролетта облича бална рокля
и танцува своят бален валс...
Вярата пробужда се затоплена.
Щастието кани тя на танц...

Пак е пролет! Нежна пъстра пролет!
Въздухът ухае на любов...
Нужен миг е всеки... Дух във полет...
Бог раздава своя благослов!

  И усмивките разцъфват ведри,
да топят студени ледове...
Пролетта е необятна щедрост,
усети я с твоето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...