Пролетна магия
607
0
0
Пролетна магия
Когато гаснех във забрава,
когато бях - така сломен,
като звезда от звездопада
изгря лика ти светъл в мен.
Поисках силно да извикам,
да чуе всеки моят вик:
Дали съм някой или никой?
Дали светец и мъченик?
Допря студеното ми тяло,
усетих топлината в мен,
с една усмивка твоя само
зората ме спаси от плен!
И аз въздигнат продължавам
в омаята на Пролетта
и с обич нежна благославям -
съдбата, теб и любовта.
Лъчиста
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЛЪЧИСТА Все права защищены
