Mar 12, 2013, 9:44 PM 2013-08-17T15:33:47+03:00

Пролетна магия

Poetry » Love

610 0 0

Пролетна магия

Когато гаснех във забрава,
когато бях - така сломен,
като звезда от звездопада
изгря лика ти светъл в мен.

Поисках силно да извикам,
да чуе всеки моят вик:
Дали съм някой или никой?
Дали светец и мъченик?

Допря студеното ми тяло,
усетих топлината в мен,
с една усмивка твоя само
зората ме спаси от плен!

И аз въздигнат продължавам
в омаята на Пролетта
и с обич нежна благославям -
съдбата, теб и любовта.

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0