Пролетна магия

Когато гаснех във забрава,
когато бях - така сломен,
като звезда от звездопада
изгря лика ти светъл в мен.

Поисках силно да извикам,
да чуе всеки моят вик:
Дали съм някой или никой?
Дали светец и мъченик?

Допря студеното ми тяло,
усетих топлината в мен,
с една усмивка твоя само
зората ме спаси от плен!

И аз въздигнат продължавам
в омаята на Пролетта
и с обич нежна благославям -
съдбата, теб и любовта.

Лъчиста