Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.

Тръгва бодро из гората
да събира зарзават.
 Стъпва тежко по земята  
 сякаш ходи на парад.

А край него пойни птички
пеят с тъничко гласче,
нова песничка за всички
точно под едно дръвче.

Баба Меца се облизва
пред хралупа пълна с мед.
А край нея се изнизва
Кумчо Вълчо за късмет.

Цяла чета – котараци
весели – като деца.
Със подстригани мустаци
возят се на колелца!

И танцуват водопади!
И запяват – канари!
Сред окъпани ливади.
И дъбрави. И гори!

Всеки е нарамил вила
от зори до вечерта.
И препуска на кобила,
щом настъпи пролетта!