Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.
Тръгва бодро из гората
да събира зарзават.
Стъпва тежко по земята
сякаш ходи на парад.
А край него пойни птички
пеят с тъничко гласче,
нова песничка за всички
точно под едно дръвче.
Баба Меца се облизва
пред хралупа пълна с мед.
А край нея се изнизва
Кумчо Вълчо за късмет.
Цяла чета – котараци
весели – като деца.
Със подстригани мустаци
возят се на колелца!
И танцуват водопади!
И запяват – канари!
Сред окъпани ливади.
И дъбрави. И гори!
Всеки е нарамил вила
от зори до вечерта.
И препуска на кобила,
щом настъпи пролетта!
© Георги Ревов Всички права запазени