20 мар. 2016 г., 20:04

Пролетни жажди

621 0 8

                                                           Пролетни жажди

 

 

Пролет с разцъфнали кокичета

и минзухари, с аромата на люляка бяла.

Ражда многоцвета обич и ласка,

 започва лудо щуруване на птици и хора.

Песента на славея приглася романса любовен

и пеперуди разноцвети събират прашеца

от пъстрата градина.

Ражда красота и дивните човешки чувства.

Спира дъхът на влюбените и ги води

по сянката на омайващата пътека.

     Благословен е този, който е пътувал

по алеята на сладострастието.

Под ехото на  птичи песни се усеща

нежността на природата.

     Вярата за взаимност с всичките

й красоти те обогатява и зарежда с мисълта

за вечност.

Какво по добро от това, да бъдеш пролетен

в мечтите си и в жаждата за живот!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Лили.
  • Хубаво е! Хубави са символиката и изказа. А посланието е прекрасно!
    Това е хубавото и на думите и писането, можем да ги тълкуваме различно и уникално, просто дори, но не и еднозначно. Може да се стори банално, но ние хората грешим в баналните неща и е добре да ни се припомня, и не за да не грешим, а за да поправим грешките си.
  • Благодаря приятели за мнението ви.
  • Йонка, освен, че е банално и лишено от всякакъв ритъм и мелодия, имаш около 6-7 грешки! Освен това думата "сладострастие" изобщо не се връзва с възвишените чувства, които се опитваш да опишеш.А думата "щуруване" за първи път срещам. Вероятно не съм чела достатъчно! Това са аргументите, поради които ти пиша слаба оценка, макар това да не е кой знае какъв критерий.
  • Благодаря.Честита и тебе Владимирович.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...