29 окт. 2021 г., 18:08

Пролетни лъчи

687 0 1

Пролетни лъчи

 

Пожелах те

и ти дойде,

дойде с полъха на пролетта

обгърната в лъчи невинна като момина сълза.

Около теб жужаха младите пчели,

а влюбените песни на пъстрите пойни птички

изпълваха със чуден шепот въздуха.

Усетих

как разцъфващите пъпки на дивите цветя ме обляха,

сутрешната роса галеше нежно нозете ми,

а прясната, млада, тъмнозелена трева

ме подканваше кротко да легна

и с блага усмивка да се унеса.

Изведнъж разбрах, че искам да си тук до мен,

а аз да се сгуша в твоята нежна снага.

Неусетно погледът ми зърна

силует обгърнат в пролетни лъчи и сияйна светлина.

Сега, когато сякаш те усещам,

питам се

сънувам ли,

въображение ли си или блестяща падаща звезда.

Мислено политам към образа ти в небето,

мечтаейки да се разхождам с теб сред небесните поля.

 

RDP

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...