mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
23 авг. 2007 г., 10:04

Пролетни мисли 

  Поэзия
3056 0 4
Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.

Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло, че тези малки семенца
намират сила и се борят за въздух и за светлина.

В това е радостта навярно - в надеждата за красота.
Не в нещо сложно, планетарно, а в две-три стръкчета цветя!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще те дебна и ще те чета!
  • Да стархотна е пролетта особено когато разцъфне в душата ти.Пожелавам ти повече пролетни настроения!
  • В две-три стръкчета цветя - красота , оптимизъм и ведрост.Прекрасно, Мария.
  • Чудесен, ведър стих!
    Поздравявам те, mimitenedi!

    /Ето моето неангажиращо мнение:
    Седя и в нищото се взирам,
    уж тук съм, а пък май не съм.
    И търся все, но не намирам
    на радост простичка вкуса.
    Но блесна слънчев лъч в очите,
    потрепнах с мигли и видях -
    под облак тъмен Слънчо скрит е,
    оттам намига ми със смях.../

Предложения
: ??:??