Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло, че тези малки семенца
намират сила и се борят за въздух и за светлина.
В това е радостта навярно - в надеждата за красота.
Не в нещо сложно, планетарно, а в две-три стръкчета цветя!