Aug 23, 2007, 10:04 AM
Пролетни мисли
Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло, че тези малки семенца
намират сила и се борят за въздух и за светлина.
В това е радостта навярно - в надеждата за красота.
Не в нещо сложно, планетарно, а в две-три стръкчета цветя!
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло, че тези малки семенца
намират сила и се борят за въздух и за светлина.
В това е радостта навярно - в надеждата за красота.
Не в нещо сложно, планетарно, а в две-три стръкчета цветя!
© Мария Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ще те дебна и ще те чета!
-
Да стархотна е пролетта особено когато разцъфне в душата ти.Пожелавам ти повече пролетни настроения!
-
В две-три стръкчета цветя - красота , оптимизъм и ведрост.Прекрасно, Мария.
-
Чудесен, ведър стих!
Поздравявам те, mimitenedi!
/Ето моето неангажиращо мнение:
Седя и в нищото се взирам,
уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам
на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите,
потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е,
оттам намига ми със смях.../
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
