23.08.2007 г., 10:04 ч.

Пролетни мисли 

  Поезия
3012 0 4
Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.

Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло, че тези малки семенца
намират сила и се борят за въздух и за светлина.

В това е радостта навярно - в надеждата за красота.
Не в нещо сложно, планетарно, а в две-три стръкчета цветя!

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще те дебна и ще те чета!
  • Да стархотна е пролетта особено когато разцъфне в душата ти.Пожелавам ти повече пролетни настроения!
  • В две-три стръкчета цветя - красота , оптимизъм и ведрост.Прекрасно, Мария.
  • Чудесен, ведър стих!
    Поздравявам те, mimitenedi!

    /Ето моето неангажиращо мнение:
    Седя и в нищото се взирам,
    уж тук съм, а пък май не съм.
    И търся все, но не намирам
    на радост простичка вкуса.
    Но блесна слънчев лъч в очите,
    потрепнах с мигли и видях -
    под облак тъмен Слънчо скрит е,
    оттам намига ми със смях.../

Предложения
: ??:??