Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони.
Птиците пак долетяха от юг.
Пролет е! Нека студа да прогони,
нови надежди да блеснат пак тук!
Време дошло е пак да се влюбя,
слънцето милва ме с топли лъчи.
Трябва сърцето сега да събудя!
Някъде чака ме обич, нали?... ...