24 мар. 2017 г., 17:04

Пролетни трепети

956 5 19

Днес на прозореца слънчева пролет

тихо почука и вдигнах глава.

Свежест донесе ми нежният полъх

и замириса на ранни цветя.

 

Вятърът облаци черни подгони.

Птиците пак долетяха от юг.

Пролет е! Нека студа да прогони,

нови надежди да блеснат пак тук!

 

Време дошло е пак да се влюбя,

слънцето милва ме с топли лъчи.

Трябва сърцето сега да събудя!

Някъде чака ме обич, нали?...

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...!!!
  • Благодаря, Силве! Нека дълго да се задържи пролетното настроение! Прегръдки!
  • Навсякъде има обич,за нея не трябват очи ,а само душа. Прекрасно пролетно настроение ми донесе стихотворението ти.Поздравления!
  • За мен е чест, Симеоне! Много благодаря!
  • Обич те чака, но още си сънена...
    Бързо излез, окъпи се в роса,
    после с крилата на птиците влюбени
    пак полети към щастлива дъга!
    Бързо!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....