8 мар. 2014 г., 10:52  

Пролетни въпроси

457 0 0

Небето ширнато е чисто
и слънцето блести от там,
на мен да не ми казват Христо,
такава красота не знам.

От где дойде, защо е тука?
О, тя  е радост и живот.
Без нея все ще газим лука,
това го знае цял народ.

Тя гони злата тирания
на  злите зимни студове...
и зимата, която вие,
отнася с южни ветрове.

Със синевата си ни пръска,
дарява ни с живот, с цветя!
Тя слънчевия диск излъска,
окъпва ни във светлина!

О, аз я питам откъде е,
за дълго ли е тук дошла?
Щастлива ли е, та се смее,
от нас ли радост е нашла!?

Тя поспалана в мен събуди

 И аз се чувствам вече нов!
Дойде със птици, с пеперуди
и носи на света любов!


 май 1950г. Първомай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...