Небето ширнато е чисто
и слънцето блести от там,
на мен да не ми казват Христо,
такава красота не знам.

От где дойде, защо е тука?
О, тя  е радост и живот.
Без нея все ще газим лука,
това го знае цял народ.

Тя гони злата тирания
на  злите зимни студове...
и зимата, която вие,
отнася с южни ветрове.

Със синевата си ни пръска,
дарява ни с живот, с цветя!
Тя слънчевия диск излъска,
окъпва ни във светлина!

О, аз я питам откъде е,
за дълго ли е тук дошла?
Щастлива ли е, та се смее,
от нас ли радост е нашла!?

Тя поспалана в мен събуди

 И аз се чувствам вече нов!
Дойде със птици, с пеперуди
и носи на света любов!

 май 1950г. Първомай