11 мар. 2008 г., 11:53

Пролетно

792 0 7
Пролетно

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх!

Във какво съм различен?
Къде еднакъв стоя?
В ароматът кокичен!
Във мощта на земя!

Всеки цвят е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак мелодичен,
звук от свежест и прах!

За кого съм различен?
И как еднакъв стоя?
За живот необичан!
Чрез Голгота една!

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак палитричен,
щрих от прошки и грях!

10. 03. 2008 г.
Прага


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...