Mar 11, 2008, 11:53 AM

Пролетно

787 0 7
Пролетно

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх!

Във какво съм различен?
Къде еднакъв стоя?
В ароматът кокичен!
Във мощта на земя!

Всеки цвят е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак мелодичен,
звук от свежест и прах!

За кого съм различен?
И как еднакъв стоя?
За живот необичан!
Чрез Голгота една!

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак палитричен,
щрих от прошки и грях!

10. 03. 2008 г.
Прага


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Тахов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...