Mar 11, 2008, 11:53 AM

Пролетно

786 0 7
Пролетно

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх!

Във какво съм различен?
Къде еднакъв стоя?
В ароматът кокичен!
Във мощта на земя!

Всеки цвят е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак мелодичен,
звук от свежест и прах!

За кого съм различен?
И как еднакъв стоя?
За живот необичан!
Чрез Голгота една!

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак палитричен,
щрих от прошки и грях!

10. 03. 2008 г.
Прага


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Тахов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...