Пролетно
Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх!
Във какво съм различен?
Къде еднакъв стоя?
В ароматът кокичен!
Във мощта на земя!
Всеки цвят е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак мелодичен,
звук от свежест и прах!
За кого съм различен?
И как еднакъв стоя?
За живот необичан!
Чрез Голгота една!
Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак палитричен,
щрих от прошки и грях!
10. 03. 2008 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
