11.03.2008 г., 11:53

Пролетно

783 0 7
Пролетно

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх!

Във какво съм различен?
Къде еднакъв стоя?
В ароматът кокичен!
Във мощта на земя!

Всеки цвят е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак мелодичен,
звук от свежест и прах!

За кого съм различен?
И как еднакъв стоя?
За живот необичан!
Чрез Голгота една!

Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак палитричен,
щрих от прошки и грях!

10. 03. 2008 г.
Прага


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...