25 мар. 2017 г., 09:16

Пролетно

441 1 1

Посях цветя във своята градина
и нежно с обич  ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!

Ще радват те очите ни човешки,
в ранно утро нежно ще шептят,
ще напомнят, че и ний сме цвете,
различно носим своя аромат.

И ние сме единствената роза,
копнеещи за грижи и любов,
опитомена иска тя да бъде,
до кладенеца с принца. Благослов!

Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навярно човешката душа е като букет от червени рози... Когато се грижим за букета той има един аромат,който краси с доброта.Съвсем същото е и с душата.Успех!😍

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...