Пролетно

25 мар. 2017 г., 09:16

Поэзия » Пейзажная

260 1 1

Посях цветя във своята градина
и нежно с обич ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!

Ще радват те очите ни човешки,
в ранно утро нежно ще шептят,
ще напомнят, че и ний сме цвете,
различно носим своя аромат.

И ние сме единствената роза,
копнеещи за грижи и любов,
опитомена иска тя да бъде,
до кладенеца с принца. Благослов!

Елеонора Крушева

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-25T21:23:33+02:00

Навярно човешката душа е като букет от червени рози... Когато се грижим за букета той има един аромат,който краси с доброта.Съвсем същото е и с душата.Успех!😍