Посях цветя във своята градина
и нежно с обич ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!
Ще радват те очите ни човешки,
в ранно утро нежно ще шептят,
ще напомнят, че и ний сме цвете,
различно носим своя аромат.
И ние сме единствената роза,
копнеещи за грижи и любов,
опитомена иска тя да бъде,
до кладенеца с принца. Благослов!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
