Полека се пробуждат дървесата.
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга.
А въздухът трепери от възбуда.
Забравила студа реката бяга
и звънко се кикоти като луда.
Небето пълни се със птича песен.
Полето се облича в резедаво.
Кипи живот – просторът му е тесен.
Любов вали – във мен се утаява.