11 апр. 2013 г., 17:53

Пролетно 

  Поэзия » Другая
411 0 3

Полека се пробуждат дървесата.

А слънцето прилича на погача.

Пръхти през ноздри пролетният вятър.

Разнежил се, капчукът тихо плаче.

 

Нагоре всяко стръкче се протяга.

А въздухът трепери от възбуда.

Забравила студа реката бяга

и звънко се кикоти като луда.

 

Небето пълни се със птича песен.

Полето се облича в резедаво.

Кипи живот – просторът му е тесен.

Любов вали – във мен се утаява.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??