П Р О Л Е Т Н О

                                                          Пролет пъстроцветна тича –

                                                          Лудо някой ме обича!

                                                          А за мене няма време               

                                                          да посея с обич семе.

                                                          Да политна след мечтите,

                                                          да се радвам на липите.

                                                          Пролет пъстроока звънка,

                                                          властно мами ме навънка –

                                                          под лъчите благодатни,

                                                          сред цветята ароматни.

                                                          Моя пролет ведролика,

                                                          твоят глас към мене вика:

                                                         Ти си птица лекокрила –

                                                          моя полет в теб съм скрила.

                                                          Ти си угар закопняла,

                                                          семето си в теб съм сяла.

                                                          Ти сълза си от небето,

                                                          росен божур сред полето!

                                                         Пролет тича сладкозвънка –

                                                         с талия изящно тънка

                                                         и твърди, че ме обича.

                                                         С обичта  си ме облича.

                                                         Многогласа  моя пролет,

                                                         вливам се във твоя полет!