24 нояб. 2010 г., 18:04

Пролетно

1K 0 0

Вървиш по път спокоен,

нанякъде отиваш ти,

но накъде си се запътил всъщност

знаеш ли дори?

 

Вървиш сам-самичък

в тая пустота,

сам си,

няма признак на живот.

Само ти си там,

движиш се бавно, тихо...

Слънцето го няма даже,

всичко се е скрило.

 

Зимата те следва само в този миг,

ще си тръгне тя едва

когато небето бъде огряно

от първите истински лъчи.

 

И тогава ще дойде този хубав ден,

в който животът ще се възвърне

от красотата озарен.

 

Природата ще се събуди от зимния си сън,

а ти ще продължаваш да вървиш по своя път.

 

Но веч ще знаеш накъде отиваш ти,

защото слънцето ще води теб

със своите лъчи.

Природата ще ти се усмихне,

ще те поздрави,

с радост ще видиш

светът пред теб колко е красив.

 

Светът ти вече няма да е сив,

като че с боя пролетта може да го оцвети.

Самотата ще гледаш отдалече,

приятели ще имаш до себе си ти вече.

 

Виж каква е пролетта,

не е ли чудна тя?!

Не те ли кара да си усмихнат, мил,

не те ли кара да си истински щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...