Вървиш по път спокоен,
нанякъде отиваш ти,
но накъде си се запътил всъщност
знаеш ли дори?
Вървиш сам-самичък
в тая пустота,
сам си,
няма признак на живот.
Само ти си там,
движиш се бавно, тихо...
Слънцето го няма даже,
всичко се е скрило.
Зимата те следва само в този миг,
ще си тръгне тя едва
когато небето бъде огряно
от първите истински лъчи.
И тогава ще дойде този хубав ден,
в който животът ще се възвърне
от красотата озарен.
Природата ще се събуди от зимния си сън,
а ти ще продължаваш да вървиш по своя път.
Но веч ще знаеш накъде отиваш ти,
защото слънцето ще води теб
със своите лъчи.
Природата ще ти се усмихне,
ще те поздрави,
с радост ще видиш
светът пред теб колко е красив.
Светът ти вече няма да е сив,
като че с боя пролетта може да го оцвети.
Самотата ще гледаш отдалече,
приятели ще имаш до себе си ти вече.
Виж каква е пролетта,
не е ли чудна тя?!
Не те ли кара да си усмихнат, мил,
не те ли кара да си истински щастлив!
© Ива All rights reserved.