15 мар. 2015 г., 23:37

Пролетно-есенен етюд

Поэзия » Философская

1K 3 22

В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...

Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Такава прелест е този стих! Просто нямам думи!

2018-05-06T16:48:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Мерси, Ирена! Трогнат съм.

2015-03-19T22:52:11+02:00
IGeorgieva (Ирена Георгиева)

Въздействащи метафори. Самота и тъга...
Поздрави за хубавия стих, Мисана!

2015-03-19T13:11:47+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Мерси за вниманието и за хубавите думи, Пламена!

Нови хубави стихотворения ти желая!

2015-03-19T00:52:25+02:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Кратко написано, но много съдържателно.
Въздействаш, чрез твоите стихове,
а това е сигурен знак, че твориш в правилна посока.
Поздрави, Мисан!

2015-03-18T19:47:30+02:00