Mar 15, 2015, 11:37 PM

Пролетно-есенен етюд

1K 3 22

 

 

В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...

Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такава прелест е този стих! Просто нямам думи!
  • Мерси, Ирена! Трогнат съм.
  • Въздействащи метафори. Самота и тъга...
    Поздрави за хубавия стих, Мисана!
  • Мерси за вниманието и за хубавите думи, Пламена!

    Нови хубави стихотворения ти желая!
  • Кратко написано, но много съдържателно.
    Въздействаш, чрез твоите стихове,
    а това е сигурен знак, че твориш в правилна посока.
    Поздрави, Мисан!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...