Пролетно-есенен етюд

Mar 15, 2015, 11:37 PM

Poetry » Phylosophy

918 3 22

В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пролетно-есенен етюд

Want to read more?

Random works