Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.
Колкото усмивка кратка
след изгубена любов,
колкото изписана тетрадка
с чувства – вечен зов.
Много пъти кръстопъти
ме разпъваха на кръст.
Избран ли бе от мене пътят,
който Ти посочи с пръст? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация