Пролетно кратка

botyo (Бойко Беров)
194 337

15 мая 2021 г., 20:17 2021-05-16T13:24:25+03:00

Поэзия » Философская

347 0 2

Както тръгна, тъй и свърши.

Път – ту равен, ту трънлив.

Колкото сълзата бърже

от емоция е взрив.

Колкото усмивка кратка

след изгубена любов,

колкото изписана тетрадка

с чувства – вечен зов.

Много пъти кръстопъти

ме разпъваха на кръст.

Избран ли бе от мене пътят,

който Ти посочи с пръст?

И горях на клади безутешно,

после се събирах и вървях.

Беше ли дотука грешно?

Знам ли аз защо живях?

Скитник – в своята родина

се присламчвах като чужд.

Гостенин – приет в чужбина

в друг живот цветущ.

Е, не мирнах и това е!

Като въздишка отлетя,

като цвят и пролетна омая

кратка беше вечността.