Пролетно кратка
Пролетно кратка
Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.
Колкото усмивка кратка
след изгубена любов,
колкото изписана тетрадка
с чувства – вечен зов.
Много пъти кръстопъти
ме разпъваха на кръст.
Избран ли бе от мене пътят,
който Ти посочи с пръст?
И горях на клади безутешно,
после се събирах и вървях.
Беше ли дотука грешно?
Знам ли аз защо живях?
Скитник – в своята родина
се присламчвах като чужд.
Гостенин – приет в чужбина
в друг живот цветущ.
Е, не мирнах и това е!
Като въздишка отлетя,
като цвят и пролетна омая
кратка беше вечността.
© Бойко Беров All rights reserved.
