botyo (Бойко Беров)
194 337
May 15, 2021, 8:17 PM  

Пролетно кратка 

  Poetry » Phylosophy
254 0 2

Пролетно кратка

 

Както тръгна, тъй и свърши.

Път – ту равен, ту трънлив.

Колкото сълзата бърже

от емоция е взрив.

 

Колкото усмивка кратка

след изгубена любов,

колкото изписана тетрадка

с чувства – вечен зов.

 

Много пъти кръстопъти

ме разпъваха на кръст.

Избран ли бе от мене пътят,

който Ти посочи с пръст?

 

И горях на клади безутешно,

после се събирах и вървях.

Беше ли дотука грешно?

Знам ли аз защо живях?

 

Скитник – в своята родина

се присламчвах като чужд.

Гостенин – приет в чужбина

в друг живот цветущ.

 

Е, не мирнах и това е!

Като въздишка отлетя,

като цвят и пролетна омая

кратка беше вечността.

© Бойко Беров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Скитница. Не винаги отварям сайта и затова отговарям по-късно. Хубв и приянен ден.
  • Хубаво е!
Random works
: ??:??