1 мая 2015 г., 09:29

Пролетно настроение

1K 0 3

Едва дошла, едва дошла я гоним,

отърсени от зимния уют,

понесли още голи клони

из вече колеблив вечерен студ.

 

Да, зимата я преживяхме двама,

затиснати от влюбения сняг.

Повярвали във пролетна измама,

захвърлихме завивката на Март.

 

Във пролетната топла синева

ще се стопят дебелите комини

и вече силна и сама

във своя свят ще си замина.

 

Но знам - ще ми дотегне пролетта

и няма с теб да се забравим.

Тъй както знам, че има още сняг

на този свят

за изваляване.

 

30.04.2015

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за положителните отзиви!
  • Интересно и талантливо сътворена творба!
    Докосна ме и ми допадна.
    Поздрав и дерзай! Лека вечер!
  • Красива, пъстра и мъдра поезия твориш, bagra!
    Много ми хареса и настоящата творба! Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...