Пее сърцето.
Разкъсани облаци,
обрулени хълмове
люлени от ветрове,
една целувка на слънцето и
тънат в разкош.
Небесносиньо небето
отваря око.
Наплив на птици
акустиращи по стари места.
Самотна кукувица
търси чужди гнезда.
Радостен лай,
овчар подкарва стадата.
Ех, пролет е!
Наситена в багри,
изгаряща, неповторима, желана.
Ехото се завърна в Балкана.
© Василка Ябанджиева Все права защищены