Пее сърцето.
Разкъсани облаци,
обрулени хълмове
люлени от ветрове,
една целувка на слънцето и
тънат в разкош.
Небесносиньо небето
отваря око.
Наплив на птици
акустиращи по стари места.
Самотна кукувица
търси чужди гнезда.
Радостен лай,
овчар подкарва стадата.
Ех, пролет е!
Наситена в багри,
изгаряща, неповторима, желана.
Ехото се завърна в Балкана.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
