Пролетно почистване
Не навреме пристигаш. Разчиствам. Дома си.
Май не само него. (И себе си...)
Отварям прозорците въздух да влезе...
(А защо ли затварях очите си!?)
Знам, че не бързаш. Дошъл си за дрехите?
Ей там са. На скрина. Прибрани.
И снимките искаш? Ами, взимай ги, може.
Но и други неща са събрани...
Защо ще разчиствам??? Защото е пролет.
Отдавна за чистене стана.
И птиците вече мечтаят за полет...!
А ти... поседни на дивана.
Казах дивана... дорде съм се сетила...
... намерих една изневяра...
Дали да я сложа при дрехите... питам,
но знай, че все още изгаря.
И други следи покрай нея намерих.
Прогорили са пода (навсякъде) -
тайно горяли и тайно прегаряли...
... и тайно поели нанякъде.
Под спалнята беше пълно... със спомени,
оплетени в някакви нишки.
Събрах ги внимателно. Още са лепкави.
Позна ги!... Намерих лъжите...
За нощи поредни... Не, не искам да споря...
Тъй да бъде, приемам... С приятели...
Всъщност, не искам дори да говоря,
отдавна простих и вината ти...
А тази мътилка, събрана във вазата,
това е страхът ми... от нощите,
щом ключът ми подскажеше твоето идване,
... а аз не заспала съм още.
Че защо не във вазата? Тя отдвана пресъхна.
А цветята?... Да векуват ли искаш?!
Тях ги направих хербарий... За спомен.
Закачен е ей там... до усмивките.
Но сред книгите, там на топло, притихнали,
семенцата открих - на Началото...
Странно, че тъй си стоят непоникнали,
а се чудех къде са се дянали...
Не говориш сериозно! Няма моля!? А искам!
И тях да делим! Тежки думи...!
Няма как. Посадих семенцата във мене.
Не за теб! Ще поникнат... за други...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
